Advertenties
Скоба за окачване на колан
С помощта на скобата можете да окачите електроинстру-
мента напр. на колана си. Така и двете Ви ръце ще са сво-
бодни, а електроинструментът ще е винаги лесно достъ-
пен.
Работа с електроинструмента
Поставяйте електроинструмента на главата на вин-
u
та/гайката само когато е изключен. Въртящият се
работен инструмент може да се изметне.
Начин на работа
Патронникът (1) с работния инструмент се задвижва от
електродвигател през редуктор и ударен механизъм.
Работният процес се разделя на две фази:
завинтване и затягане (ударен механизъм в действие).
Ударният механизъм се включва, когато съпротивлението
на винтовото съединение нарасне и електродвигателят се
натовари. Ударният механизъм превръща енергията на
електродвигателя в равномерни въртеливи удари. При
развиване на винтове или гайки този процес протича об-
ратно.
Настройване на посоката на въртене (вж. фиг.
C)
С помощта на превключвателя (4) можете да сменяте по-
соката на въртене на електроинструмента. Това обаче не
е възможно при натиснат пусков прекъсвач (9).
Въртене надясно: За завиване на винтове и затягане на
гайки натиснете превключвателя за посоката на въртене
(4) до упор наляво.
Въртене наляво: За развиване на винтове и гайки натис-
нете превключвателя за посоката на въртене (4) надясно
до упор.
Регулиране на скоростта на въртене/честотата
на ударите
В зависимост от силата на натискане на пусковия прекъс-
вач (9) можете безстепенно да регулирате скоростта на
въртене/честотата на ударите на работещия електроинст-
румент.
Лекият натиск върху пусковия прекъсвач (9) предизвик-
ва малка скорост на въртене/ниска честота на ударите. С
увеличаване на натиска се увеличава и скоростта на вър-
тене, респ. честотата на ударите.
Включване и изключване
За включване на електроинструмента натиснете и зад-
ръжте пусковия прекъсвач (9).
Работната светлина (3) свети при частично или напълно
натиснат пусков прекъсвач (9) и при неблагоприятни
Ориентировъчни стойности за максимални моменти на затягане на винтовете
Данни в Nm, изчислени по напрежението на носещото напречно сечение; достигнатото напрежение е 90 % (при коефи-
циент на триене μ
= 0,12). За контрол винаги трябва да се проверява с динамометричен ключ.
общ
Bosch Power Tools
светлинни условия подобрява видимостта в зоната на ра-
бота.
За да изключите електроинструмента, отпуснете пуско-
вия прекъсвач (9).
Работната лампа (3) свети прибл. 15 секунди след отпус-
кане на пусковия прекъсвач (9).
Указания за работа
Въртящият момент зависи от времетраенето на ударите.
Максимално достигнатият въртящ момент се получава ка-
то сума от всички ударни въртящи моменти. Максимални-
ят въртящ момент се достига след действие на ударите 6–
10 секунди. След този период въртящият момент на затя-
гане се увеличава незначително.
Продължителността на действие на ударите трябва да се
определя за всеки момент на затягане. Действително пос-
тигнатият въртящ момент трябва да се проверява винаги
с динамометричен ключ.
Завинтвания с твърда, пружинираща или мека основа
Ако при експеримент се измерят достигнатите при после-
дователните удари въртящи моменти и резултатите се на-
несат на диаграма, се получава кривата на въртящия мо-
мент. Височината на кривата съответства на максимално
достигнатия въртящ момент, стръмността показва за как-
во време се достига този въртящ момент.
Вида на кривата на въртящия момент зависи от следните
фактори:
– Якост на винта/гайката
– Вид на подложките (нормална шайба, пружинна шай-
ба, уплътнение)
– Якост на материалите на съединяваните детайли
– Смазване на винтовото съединение
В зависимост от тези фактори могат да се различат след-
ните случаи:
– Твърдо съединение се образува при съединяване на
метал с метал и използване на нормални подложни
шайби. След относително кратък период на действие
на ударите се достига максималният въртящ момент
(стръмна крива). Ненужно дългото ударно действие
води единствено до износване на машината.
– Пружиниращо съединение се получава при съединя-
ване на метал с метал, но при използване на различни
видове федер-шайби, шпилки или винтове/гайки с ко-
нична форма, както и при използване на удължители.
– Меко съединение се получава напр. при съединяване
на метал с дърво или при използване като подложка на
оловни шайби.
При пружиниращо, респ. меко съединение максимално
достиганият въртящ момент е по-малък, отколкото при
твърдо съединение. Също така е необходимо значително
по-дълго време на действие на ударите.
Български | 189
1 609 92A 9N6 | (21.10.2024)
Advertenties
